ИЗКУСТВО-ПРИРОДА Габровци 2021

За изкуството, лястовиците и други работи

Лендарт (от английски land art – land – земя/ландшафт и art – изкуство – ландшафтно, пейзажно изкуство)
е направление в изкуството на ХХ век.

В тази юбилейна за международния Симпозиум ИЗКУСТВО – ПРИРОДА Габровци година, съвпадаща със световната пандемия от Ковид 19, малкото селце Габровци, по поречието на река Еньовица, недалеч от Велико Търново, ни събра за творческа работа. Артисти от всички посоки на България и двама румънски колеги.

Вече седем години работната резиденция на Артгрупа ДУПИНИ е разположена в бивше ТВУ (трудово-възпитателно училище), изоставено след промените. В това интересно място, през което в ония години са преминали десетки непълнолетни младежи, наказани за антиобществени или дребни криминални прояви – препъникамъни по пътя към светлото социалистическо бъдеще – аз винаги пристъпвам с лека притеснителност и подчертано любопитство. Защото тези места бяха свързани с истории за насилие и авторитарно връщане в правия път.

Каква по-благосклонна съдба за изоставеното пространство днес от това да се населява с изкуство.
Катарзис е вдъхновението, безрезервната битка за съществуването на резиденцията, твърдостта, с която артистите от група ДУПИНИ и доброволците всяка година сбъдват срещите на творци от различни посоки на България и света. Катарзис е всяка творба, всяка малка подробност, енергията и любовта, оставени тук. Мислите ми прелитат, лутат се, завихрят се внезапни и неудържими из лабиринта от класни стаи, превърнати в галерия, през старата част, населена с лястовици и друга природна фауна… Лястовиците, ах, лястовиците, изрисували стените без съмнения и претенции за важност и историческа значимост на произведенията им… и ето, сега ми хрумва сравнението, че и лендартистите са като лястовиците…

Халей хоп!

От първия ден на срещата ни с любовна отдаденост организаторите и доброволците обгрижваха, помагаха, съдействаха с материали, чукала, технически пособия и ценни идеи (но не и с прахосмукачка :), за да може ние да оставим артефакти, вдъхновени от природата, от шумните бохемски нощи, от местните чешити с техните небивали истории и легенди. В този цветен наратив всеки изплете собствената си нишка с изострена сетивност и подчертана идивидуална идентичност.

Гостуващи артисти:
Дан Тенев, Кристиан Сеушан, Атанас Тотляков, Христо Йонков, Мики Велчов, Мирян Колев, Иван Борисов, Ива Съйкова, Геновева Рогова

Природата се презентира като произведение на изкуството и тя е определяща в работата на артиста, той само я довършва, оформя, скулптира, преподрежда като, намесвайки се, създава свое произведение в симбиоза с природната даденост. Лендарт е еманация на свободния, безграничен дух и това изключва комерсиалната страна или правенето на изкуство срещу пари, при което пазарът определя предлагането, а не свободните творчески решения. Да не забравяме, че лендарт изначално е вдъхновен от минимализма и концептуализма, а именно, че всеки предмет може да стане обект на изкуството.
И така засяването на едно дърво-символ, райска ябълка в райската градина Природа, е акт на творчество – метафора за Геновева Рогова.

Някои лендарт художници не се задоволяват с естественото състояние на терена, а се намесват в него и го прекрояват спрямо художествените си цели. Тази намеса чрез машини или инструменти спрямо твърдата, земна, съпротивляващата се материя напомня работата на хирург, който прецизно и с точно определена концепция разрязва земната плът, за да остави своя отпечатък на голям отрязък в ландшафта.

Дан Тенев и неговата творба GEO-LINES.
Това, което ме впечатли в тази работа, извън мащаба ѝ или извън трудоемкостта на процеса (хирургия на земната плът), всъщност е това изречение от концепцията:

Всички сме се срещали с феномена права линия и всеки с лекота разбира делото на човека, дори и в негово отсъствие. 

Bromus tectorum

Разговарям с Мики Велчов (Miki Velciov) в горещия следобед, под дебелата орехова сянка, и той ми разказва разпалено за едно изключително устойчиво на времето растение, вид плевел – Bromus tectorum, което е разпространено в цял свят.

Слушам го и ми е интересно да разбера как една крехка тревица, добила славата на нефункционално растение, което пречи на рафинираните мутанти – посевите, осигуряващи големи добиви и дебели портфейли на земеделците, може да ти влезе в полезрението, да те вдъхнови и обсеби до степен да създадеш серия произведения в голям мащаб, стилизирайки формите на семенцата и тяхната подредба в зърнен клас. Ръкомахайки насреща ми, със светнал поглед ми говори за оцветяването на елипсите в черно, заради лошата слава на тревата, или огледални – с основа от метал и с различен градус на среза, за да отразяват специфично светлината.

Наблюдавам го в нескрито възхищение и симпатия.

Халей хоп!

Като концептуалистите и лендарт творците възприемат земята като предмет на изкуството, ползвайки нейните материали като клони, сухи дървета, камъни, листа, скали, цветя, растения и т.н.

Преминавайки през Габровци от горе надолу, по поречието на река Еньовица, или от ляво надясно, пресичайки същата река, няма как да подмина артефактите, оставени от лендарт художниците, участвали в предходни симпозиуми. Повечето от нещата вече са преобразени от природните стихии, от неумолимото време, от изначално заложената сила за живот на цялата флора и фауна. Изпод обраслите дувари все още се откриват композиции от клони, скалите на реката са белязани от дълга синя ивица, древни, традиционни корейски инструменти все още издават звуци, когато докоснеш струните. Високо стърчат обелиски от дървени елементи, статични ветропоказатели те карат да вдигнеш поглед към небето…  други произведения обаче вече са присвоени и асимилирани обратно от природата.

Лендарт работи с времето!

Лендарт е временно изкуство, подложено на корозия, на природни стихии, на разпад. То постепенно бива разлагано, докато изчезне или се трансформира в коренно различна форма или структура.
Това налага и понятието ефимерно изкуство. Изкуство, което няма претенции за вечност.

Реката!

Еньовица преминава през цялото село. Коритото ѝ е гладко, каменно и удобно за работа, за разхлаждане в големите жеги и за риболов, а бреговете ѝ – за съзерцание, за усамотение и медитация. Подозирам, че наблюдавайки кръговрата на водата в плитчините, Мирян Колев създаде Преходен кръговрат – аудио-визуална инсталация:

Видео, пресъздаващо хипнотичен кръговрат на теченията в река Еньовица, интегрирано в преходно променящо се пространство.
Звук, записан на разстроен корейски народен инструмент.

Видеото, фотографията, а много често и звукът документират спомена за лендарт творбите. Те са свидетелите за съществуването на произведението, защото това изкуство е мимолетно и с течение на времето се превръща в невъзможно изкуство.

Глината – първична материя!

Великият Творец, преди да вдъхне живот на първия човек, го е изваял от глина. Така казват древните текстове и свещените книги. Възможността ние човеците да ваем от глина обекти, подобно Създателя, е благословена дейност. Местната глина е хубава, мазна и пластична, без много примеси. Тази, с която аз работих, си я донесох от остров Самотраки. Тукашната е с цвят сиена печена, виждала съм и сиена натурална, а и такава, която още не е кръстена, със син оттенък, със светло-виолетов цвят, а и друга – с цвят на дълбоко море…

Харесва ми звукът на изпечената на бисквит глина. Звънтящ и ясен при леко чукване или докосване. Неизброими са техниките на изпичане и температурата, от ниска до много висока. Всичко това придава различен нюанс, звук и твърдост на произведението. Една добре изпечена глина, преди това съхнала на шарена сянка под орех, замесена с потта на създателя си, Христо Йонков, използвал единствено ръцете си като инструмент, ще оцелее дълго време на атмосферните условия, но въпреки всичко, природата бавно ще я асимилира.

Тактилният пръстов отпечатък върху глината запечатва момента и състоянието на автора тук, където създава произведенията.

Кирпичът е вълшебна амалгама, състояща се от глина, слама, пясък и вода.

В тази древна техника за измазване на къщи, изграждане на пещи или спойка между камъни в градеж от основно значение, според мен, е енергията на ръцете, които я месят и разстилат по обекта. В тази енергия човекът придава на материала своите вълнения, преживявания, мисли, чувства и вярвания.

За моите кръгове използвах кирпич, замесен с глина от остров Самотраки, сено от местни треви и вода от Килифарево. Кръгът е символ. Философията, заложена в древния колкото Сътворението символ, е както метафора, така и реална геометрия – Вселената и Космосът, необятното и необяснимото, мистичното и духовното. Символите на кръга преминават през времето, след което рефлектират днес, пречупени през съвременността.

Иван Борисов също използва кирпич за своята работа:
Кирпичът е положен и съставлява половината от пластичния портрет на човек, а другата половина е от метални части.

Портрети – Възли:

Идеята, че човешките същества са съвкупността от психо-физиологични възли, е известна като общоприета метафорична гледна точка.

Халей хоп!

Да се върнем при лястовиците. Те нехаят за нашите човешки щения, мисли, въодушевления и страсти. Гледат си тяхната лястовича работа, стрелкат се, прелитат и си говорят помежду си на техния лястовичи език.

Не знам какво ме привлече точно в тая стая? Може би столът с крилете – изящна приказна работа на Карин ван дер Молен (Karin van der Molen) – или дървесната писменост на стената отсреща, дело на Севил Сайги (Sevil Saygi), но истината е, че залепнах там. Стоях, стърчах, ослушвах се и се вълнувах в средата на това магично пространство. Може би поради тези ми вълнения подарих на лястовиците Алюзия за пух и пера, знам, че те ще завършат с времето композицията, а може би и ще опровергаят теорията ми за земната зависимост на белите ангели от белите гъски. Знае ли човек?

Впрочем Кристиан Сеушан (Cristian Seușan) също хитро остави две платна на стените на тези лястовици художници.

Като споменах Кристиан Сеушан, този чудесен човек, изключително пъргав, усмихнат, енергичен, винаги там, където е нужен за някаква помощ. Оборудван с каравана, всякакви джаджи, приспособления, готварски принадлежности, професионална тонколона, въжета, кабели, муфи, инструменти… Технически грамотен човек и изненадващо талантлив артист. Неговите работи, които подари на стихиите и времето, са зад сградата.

Чрез инсталацията Pushing back the reality Кристиан ни казва буквално, че артистът е способен да конструира илюзорна реалност. За да демонстрира това, той създава артинсталация, която показва как тази фалшива реалност измества истинската реалност, правейки видим ефекта от фалшификацията. Ходът на махалото – поради баланса му – принуждава зрителя да наблюдава тази фалшивата реалност, заради движещия се обект. Като стои неподвижно структурата/махалото разобличава фалшива реалност.

Интересното при QR Code of Nature, втората творба на Сеушан, е че, както знаем, природата винаги си връща формата – тя има собствен ритъм. Технологията, която използваме, е нищо в сравнение с природното време. QR кодът не е природен език и по тази причина изработването му с природни материали създава контраст – материалите са само естествени, намерени в природата и работещи под нейните правила. Природата ще си ги прибере обратно.

Начинът, по който използваме кода като пряка връзка, за да направим нещо достъпно и видимо, не функционира в законите на природата.

Между всичко това, докато си везах кротко ден след ден, перце след перце в хладната ми уютна стая, навън прелиташе дрон, правеха се записи, снимаха се видеа. Хора се стрелкаха насам-натам из двора и по стаите, а вечер се смиряваха и наред с всички участваха в общата бохемска лакардия. Тези неизвестни в началото хора се оказаха варненци, но не само това, те се оказаха небезизвестната Школа по изкуствата Дедал. А школа Дедал – за тези, които за първи път чуват това име – е кинаджийска школа. Те са инициатори и организатори на Карантина филм фест, фестивал, който  вече седем години се провежда с кауза – запазване на едноименното рибарско селище на Варна.

Снимат видеа, филми, монтират. Сред тях е и Цветан Кръстев – известен визуален артист.

Халей хоп!

Ден на отворените врати.
Последен ден от симпозиума.
Хора, познати и непознати, дошли да се срещнат с нас, да разгледат произведенията от този и от предишни симпозиуми, да се запознаят с мястото. Някои са подготвени, с брошури, други съвсем на сляпо са взели решение да се поразходят в горещия ден до непознатото село.
Всички артисти презентирахме – някои надълго и нашироко – творбите си, други бяхме по-лаконични.

За мен беше изненада една работа, която бях пропуснала предните дни, може би защото тя беше върху ученическата дъска в една от стаите на галерията, а именно:

Радикална тактилна поетика на Атанас Тотляков

Той рисуваше върху дъската собственото си лице, но вместо огледало за ориентир му беше ръката, която опипваше частите на лицето и така предаваше информация на рисуващата ръка. Очите бяха затворени.
Това е първото, което вижда наблюдаващият зрител, преди да се е запознал с концепцията.

Няма да се задълбавам и да ви занимавам, драги читатели, със сложната словесна, академична еквилибристика в концепцията на този уникален проект. Това е тема за друг разговор.

Халей хоп,
и понеже всичко в този свят си има начало и край,
като за край на този кратък разказ за интересните, ползотворни, горещи дни, изпълнени със срещи, смях, позитивни емоции и творческо вдъхновение, ще ползвам този стих, с който перефразирах произведение на известен американски поет:

скакалец ще изскърца докато свивам трева 
ще запаля!
ще отворя очи!
ще припадат облаци край мен и ще оглушея!
майната му на времето
и на миналото. 

С благодарност към Артгрупа ДУПИНИ и приятели, за щастливите дни и бохемските нощи,

Ива Съйкова

Ива Съйкова е визуален артист, културен мениджър и организатор на събития в
Галерия Орловска10, гр. Габрово