Нашата история

Началото и името

Историята ни започва като търсене на алтернатива на градския живот с неговата рутина, ограничения, шаблони и заучени клишета. Група творци решават да последват интуитивния си стремеж към природата и избират простотата, свободата и независимостта. В края на миналия век, 1999 година, те организират няколко пленера (за които се разказват легенди и до днес) в една обезлюдена махала с изоставени каменни къщи, с покрити с мъх покриви, в Тревненския балкан. Махала Дупини. От нея идва и името на групата.

Жадни за промяна, основният ни стремеж като млади артисти беше да бъдем различни, напреки и въпреки, извън конюнктурата и съществуващите норми. Младостта е еквивалент на свобода и независим дух. Идеята да заменим традиционните художествени пространства и да творим далеч от града, привлече приятели, съмишленици, общественост и даде посока за нови културни стандарти.

Разберете повече за сдружението днес: Кои сме ние и какви са нашите основни цели, дейности…

Международните пленери в махала Дупини

От 2000 до 2007 година артгрупа Дупини организира в махалата ежегодни международни пленери. В тях участват творци, работещи в различни области на съвременното изкуство – инсталация, пърформанс, медиа арт, пластични изкуства, музика, театър, фотография. Понякога творческият заряд е толкова силен, че се провеждат по две и повече събития на сезон. Всичко случващо се там е изкуство. Това изоставено място има силата на творчески катализатор за всички артисти – богата международна палитра от Македония, Сърбия, Румъния, Турция, Холандия, Швейцария, Франция, Италия, Швеция и разбира се България. 

Гост-участници в пленерите в махала Дупини за периода 2000-2007

Стефан Балтов (Горна Оряховица)
Богдан Александров (Видин)
Мирослав Желязков (Бургас)
Марина Додова (София)
Вирджиния Додова – Джина (София)
Теодор Дуков (София)
Недко Недков (Добрич)
Пенка Дамбулова (Добрич)
Цветан Колев (Трявна)
Николай Савов (Казанлък)
Елена Савова (Казанлък)
Николай Добрев (Ловеч)
Сава Стоименов (Търговище)
Симо и Ирен Алексиеви (Пловдив)
Геновева Рогова (Добрич)
Иво Бистрички (Бургас)
Анатоли Ванчев (Троян)

Петранка Кац (Велико Търново)
Андрей Сертов (София)
Илиян Маринов (Велико Търново)
Емил Калоянов (Велико Търново)
Младен Младенов (Шумен)
Деян Веселинов (Велико Търново)
Цветан Кръстев (Варна)
Емил Бачийски (София)
Георги Зайков-Заю (Малко Търново)
Йордан Парушев (Сливен)
Петър Лазаров (София)
Живко Мутафчиев (София)
Валентин Асенов (Плевен)
Ирина Касабова (България-САЩ)
Яна Захариева (София)
Женя Адамова (София)
Теодор Лихо (София)

Албена Михайлова-Бенджи (България-Швейцария)
Кристоф Досе (Франция)
Анамария Аврам (Румъния)
Нина Савчич (Сърбия)
Саша Панчич (Сърбия)
Александър Педович (Сърбия)
Джорджана Козма (Румъния)
Дан Паладе (Румъния)
Антонио Манфреди (Италия)
Севан Шекери (Унгария)
Биляна Василева (Македония)
Марина Чамуркова (Велико Търново)
Мария Попова (Перник)
Диана Борисова (Велико Търново)
Мина Дечева (София)
Гордана Хаджиниколова (Македония)

Няма да намерите Горни и Долни Дупини на картата, освен ако има карта на нетрадиционното арт-съзидание. По соц. време махаличките Дупини били прекръстени на Горни и Долни Еневец, а след това изгубили и население, и име.

Бойко Ламбовски, Културата – со паре или со Дупини

Цивилизация срещу природа и промени за артгрупа Дупини

Творческата дейност на групата ни е в разгара си, но пипалата на цивилизацията стигат и махала Дупини. Вековната дъбова гора, която обгражда къщите изненадващо е изсечена. Каптажът, захранвал единствената каменна чешма – пресъхва. Малко след това силна буря къса кабелите и махалата остава и без електричество. Природата сякаш окончателно отвоюва своето.

Новата локация

Името на групата се оказа жилаво и упорито, сраснало с амбицията на авторите за своя независима артистична сцена. Докато Габровци ни намери, не спираме и имаме своите изяви – изложби, пърформанси, акции. Потенциалът на пленерите нито е забравен, нито е изгубен.

През 2012 година нашата дейност се приютява в къща за гости Аербул в село Габровци. Наш домакин е белгиецът Леон Жозеф – страстен любител на изкуството, наш симпатизант и дарител. С чувство за хумор и самоирония, помогнали за оцеляването ни през годините, нарекохме първите си събития в Габровци с гръмкото име симпозиум. Думата се изтъркаля и остана.

През 2014 артгрупа Дупини вече има собствена база, която започва да възстановява и развива – старото училище Максим Горки.

Във физкултурния салон на бившето трудово-възпитателно училище „Максим Горки“, Габровци

Симпозиум ИЗКУСТВО-ПРИРОДА Габровци

В непринудената атмосфера на малко българско селце, потънало из зелените поли на все още неопитомената природа в Балкана симпозиум ИЗКУСТВО-ПРИРОДА Габровци е среща на артисти с разностранен опит и впечатляваща културна биография.

Работен процес на Roy Staab / САЩ, издание 2016

Творци от цял свят се събират и споделят живеене под общ покрив, обща трапеза от домашна, съвместно приготвена храна и най-вече – съпреживяването на идеи. Често това е първата среща на гост-авторите с България. Чували сме възклицанието „О, тук е роден Кристо, нали!“ от южнокореец, който разбираемо обърква името Габрово с Габровци. Не бързаме да го поправим, той сияе и е толкова щастлив, а и разликата в километрите е по-малко от 24.

Удивителен е духът на взаимност, добронамереност и единомислие, който веднага сплотява това малко разнородно общество. Работният ритъм е натоварен и пулсира с отдаденост и съпричастност. Почти осезаемо е усещането за синергия на творческия процес в природна среда. Тя се вдишва с въздуха. Вдъхновяваща, зареждаща и градивна.

Изглежда този въздух е и причина за необяснимия ентусиазъм, всяка следваща година отново да се втурваме без колебание в подготовка на събитието въпреки, че знаем колко лично време, нерви, пот, дипломация, мазоли, усилия, изобретателност и жертви ни коства. И да, всяка вечер огласяме Балкана с песни и с танци. Наше очарователно, обезоръжаващо качество е умението ни да се радваме на живота. Обичаме труда си, просто и сърдечно стопяваме всякакви бариери. Дистанцията се изпарява, приобщаваме бързо и неусетно новопристигналите. Разделяме се като приятели, а контактите създадени тук, често прерастват в нови проекти и срещи.

Разликите между първите пленери и симпозиумите в Габровци

Мястото: Габровци е живо село, има постоянни жители, макар и малко.

Базата: Голяма сграда – бивше училище – с отличен интернет, иначе лишена от комфорта и обичайните градски удобства, към които сме привикнали. През изпочупените прозорци влитат лястовици и необезпокоявани гнездят между етажите.

Посоката: Без това да е изрично регламентирано, работата и търсенията на авторите могат да се отнесат към направлението ленд арт.

Стремежът е също да се въвличат студенти от университетите по изкуства като асистенти, както и децата от детските работилници на открито, организирани в Деня на отворените врати.

Глобалния Номадски Арт Проект в Габровци 2017

Несъмнено за поетата посока влияние оказват и гостите на симпозиумите – автори, работещи активно ленд арт или близки с nature art течения. Например Хур Канг (Hur Kang), Йонг Дък Лий (Yong Duck Lee), Хаесим Ким (Haesim Kim), Чон Хей-Рьон (Chung Hye-Ryung), Ко Сънг хун (Ko Seung-hyun), Ри Ънг Ву (Ri Eung Woo), повечето от тях са членове на групата YATOO, Южна Корея; Таня Премингер и Даниел Манхайм от Израел; Такаши Икезава от Япония и други утвърдени световни имена.

Присъствието им, техните творби, каталозите, които оставят, разговорите и изнесените презентации, както и работата на авторите от група Дупини, постепенно превръщат симпозиумите ИЗКУСТВО-ПРИРОДА Габровци в част от световната ленд арт сцена. Селото става притегателен център за посветени артисти, съмишленици от различни континенти.

Резултатите от симпозиумите ИЗКУСТВО-ПРИРОДА Габровци могат да се видят в изградения скулптурен парк на открито. Мимолетността е присъща на изкуството сред природата. Дори когато е предвидено да е по-устойчиво, тя може да го погълне преждевременно.

Сферата на Yong Duck Lee / Ю. Корея, издание 2012

Така се случи през 2014-та – стихията на потопа повлече и унищожи по-голямата част от творбите. Оцеля, само на две педи от триметровата приливна вълна, сферата на Йонг Дък Лий (Yong Duck Lee), от първия симпозиум. Все още е на мястото си. Приемаме с благодарност този символичен знак.

На какво се дължи нашият успех или виталността на артгрупа Дупини

Скулптура на разклона към селото, автор Vasyl Tatarskyy / Украйна, издание 2014

Всичко направено през годините се дължи на силата и духа, на младостта, енергията и ентусиазма, на ината и упоритостта, на любовта, и таланта и на много, много труд и отдаденост на немалко хора. Част от тях са били членове на Дупини, друга част са незменно свързани с ядрото на групата, огромна част са верни приятели, без чиято подкрепа нищо не би било същото. Благодарим ви! Щастливи сме да видим приемственост в лицето на нашите вече завършили студенти, настоящи членове на мистерията Дупини. Присадено на здрав корен, очевидно това име има бъдеще.

Село Долни Дупини (1965-1985)
Фотографиите са любезно предоставени от Цветан Колев.

> Вижте повече снимки от Махала Дупини (с. Долни Дупини)

Артгрупа Дупини 2001 (групова работа)
Румен Рачков – Дървесния, Румен Димитров – Попа и Орфей Миндов са сред основателите на групата.
Из видео-архива на групата (2000-2010)
Из горите на Махала Дупини, проект Белези-Проекции 2005
документален филм на Георги Василев за проект Белези-Проекции 2005
„Traptenie“ by Ivan Tarpanov and Duppini art group 2008
Video art performance „Moon Recipies“ by Petar Atanaschev and Duppini 2010
Протестна акция в подкрепа на Антонио Манфреди (Италия)

Из архивите на Скуптурния парк…