Дупини LIKE 2013 през нашия поглед

След успешното овладяване на пространствата на Старата поща от първото издание на Минифестивал Старата поща 2012, проект Дупини LIKE 2013 продължава акцента върху търсенето на изгубената комуникативност на символни за града необитаеми сгради.

Внушителната и все още забравена и празна сграда на Старата поща, разположена на емблематичната за Търново Самоводска чаршия, отново привлича вниманието на артгрупа Дупини и през 2013 се появява нов проект – Дупини LIKE.
Този път обаче непреодолими административни пречки в последния момент възпрепиятстват провеждането на някои от замислените в Старата поща събития. Така интерактивният танцов пърформанс Cadaver на Мартин Пенев и Станислав Генадиев се състоя на сцената на приятелите ни от АРТЛЯТО.

Изправен пред заплаха от провал на вече планирани и уговорени срещи екипът на Дупини проявява своята спасителна креативност и находчивост и с присъщото си провокативно мислене избира друго конфликтно място в града – Старото военно училище – за изложбата на Лариса Илиева и Николай Панайотов. Там багери вече разрушават сградите, казарми на 18-и Етърски пехотен полк. Обстановката е близо до апокалипсис – изсечени са множество дървета, унищожен е малък затревен стадион, любимо място за тренировки на ученици и граждани от старата част на града.

Но все още е оцеляла последната сграда на Старото военно училище, наскоро и тя набързо изпразнена от настанени там административни служби. Необяснимо е как успяваме да получим разрешение да използваме освободеното пространство и получаваме ключ.

Художниците, пристигащи от дома си в Париж, реагират мигновено на изненадващата ги ситуация. Лариса Илиева и Николай Панайотов са впечатлени от драматизма на момента, захапката на багерите е буквално на метър от входа на историческата сграда. Макар разочаровани, тъй като са се подготвяли специално за пространствата в Старата поща, бързо се адаптират и намират нов източник на вдъхновение във факта, че изложбата им ще реанимира за последен път обречената сграда. Точно това се случва – откриването на 30 август на изложбата им 1+1=1 привлича голям брой ценители на изкуството и всички те стават свидетели на триумф на съзиданието по време на разрушителната скоростна строителна инвазия, превръщаща зеления парк в подобие на милитаризирана зона с повалени трупове на дървета и безнадеждни изкопи-окопи.

Дали изкуството даде ново сърце на последната оцеляла от багерите сграда от Старото училище, преценете сами – седем години по-късно тя все още се държи, впрочем окопите си стоят все така, озеленени от поникналата по тях трева.

Накрая някак получаваме отказвания достъп и успяваме да отворим отново Старата поща. Вероятно все пак инициативата на група художници за превръщането на затворен, неизползваем капацитет в активен съвременен културен фронт е добра атестация в разгара на надпреварата за кандидатстване за Европейска културна столица през 2019 г. и управниците ни разбират това.

На 25 октомври се състои поредното събитие от проект Дупини LIKE – откриване на ART-MESSAGE – артинсталации на автори от Дупини на различни места във Велико Търново. Те създадоха много поводи за радост и приповдигнато настроение в случайните минувачи, въвлечени като активни или неволни участници в някои от тях. Документирахме ги и като картички в пощенски формат – всеки посетител на изложбата имаше възможност да си вземе от тях свободно.

Старата поща стана дом и на спонтанния проект Фадромална космология на багера – така нареченият Багераторски проект – своеобразна гротескна протестна реакция на случващото се не само в района на Старото военно училище във Велико Търново, а и на много други места из цялата страна. Като бетонирането на дивите плажове по Черноморието и унищожаването на защитени дюни, загубата на ценни сгради, паметници на културата, или умишлено оставени да се рушат, или целенасочено безцеремонно събаряни.

Финалното събитие от проект Дупини LIKE е изложба с видео инсталации. Загубило функцията си на основен комуникационен център, архитектурното пространство на Старата поща оживя отново. В различен контекст с присъствието на новите технологии, променили до голяма степен и съвременното изкуство. Заключителното събитие е резултат от отворена покана за автори от България и чужбина с творческо предизвикателство: Адаптиране на съвременните форми на визуално изразяване към специфичното пространство на Старата поща във Велико Търново, комуникация с пространствата и трасформирането им със средствата на дигиталните изкуства.

Селектираните видео инсталации, получени от автори от Полша, Тайван, Южна Африка и България, са представени в интериорните и екстериорни пространства на Старата поща от 22 до 25 ноември. Те превърнаха сградата в активен обект за визуална комуникация със зрителите – жители и гости на града. Преди официалното откриване имахме удоволствието да чуем лекцията на Нено Белчев, един от участниците в Дупини LIKE, на тема ПОСТ-СОЦ АРТ В ПОСТКОЛОНИАЛЕН ХОН-КОНГ.

За огромно съжаление, въпреки че направихме всичко по силите си, обещаната награда за победителите в Дупини LIKE, макар и излъчена, не успяхме да реализираме.
Това трябваше да бъде едномесечен престой в артистична резиденция във Велико Търново за двама от участващите артисти – един селектиран от вота на публиката във Фейсбук (според броя получени лайкове) и един избран от артгрупа Дупини.
Въпреки активната работа по създаване на резиденцията от страна на групата, въпреки срещите и договорените ангажименти, в крайна сметка по-изгоден вариант за общината, собственик на сградата, се оказа превръщането ѝ в поредния хостел за туристи.
Това за нас е един откровен провал, поемаме и своя дял отговорност за случилото се. Горчи ни. Едва две години по-късно успяхме самостоятелно да направим арт резиденция. Не в Търново, на 15 минути от града, ако пътувате с кола по посока Хаинбоаз – в с. Габровци.

Какво се случва със Старата поща днес? След няколко неуспешни търга, сградата е заключена, пространствата – все така пусти, неизползваеми. Тази спяща архитектурна красавица отново очаква да бъде събудена.

Дано да бъде, с любов!